Начало » Профилактични програми и проекти » СИНДИ

ЗДРАВИ ДЕЦА В ЗДРАВИ СЕМЕЙСТВА - АНАЛИЗ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР

ПО ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ

 

 

 

 

 

ПРОГРАМА

 

зона Добрич

 

 

ЗДРАВИ ДЕЦА В ЗДРАВИ СЕМЕЙСТВА

 

 

 

АНАЛИЗ

НА ДАННИТЕ ОТ ПРОУЧВАНЕТО ЗА НОСИТЕЛСТВО НА ФАКТОРИ НА РИСКА ЗА ЗДРАВЕТО НА УЧЕНИЦИ

НА ВЪЗРАСТ 14 - 18 г.

 

 

 

 

 

 

Авторски колектив:

 

Екип на СИНДИ в РИОКОЗ - Добрич

Консултант – ст.н.с. II ст. д-р Г. Цолова, дм

Обработил данните – н.с. I ст. д-р А. Манолова, дм

Хроничните неинфекциозни заболявания (болести на органите на кръвообращението, злокачествени новообразувания, болести на белия дроб, травмите и др.) са основната причина за умирания и инвалидност в света. Доказано е, че съществуват фактори на риска (ФР), общи за повечето от тях, като най-голямо значение се отдава на тютюнопушенето, нездравословното хранене, ниската двигателна активност, консумацията на алкохол (2,4).

 

Редица изследвания показват, че тези фактори са широко разпространени и сред младите хора, което представлява сериозен риск за здравето им в по-зряла възраст (14). Проведеното в 35 страни на Европа и Северна Америка проучване (HBSC) показва, че 24% от децата на възраст 11-15 г. пушат цигари, като преобладават редовно пушещите. Почти 30% от 15-годишните консумират редовно алкохол, като в някои от страните този процент достига 50%.  Значителна част от подрастващите са с ниска двигателна активност, храненето им не е здравословно (8,10,12,14). Ниската двигателна активност и нездравословно хранене водят до повишени стойности на артериалното налягане, наднормена телесна маса или затлъстяване, което се превръща в риск за здравето на подрастващите (7,11,13,15).

Посочените фактори на риска сред младите хора са проблем и за нашата страна (1,2,3,4). Всяко второ момиче и всяко трето момче пушат цигари, редовни пушачи са 18.8% и 16.3% от тях. Между 15-20 хиляди ученици от 9-12 клас показват ясни симптоми на рискова употреба на алкохол, като възрастовата  граница е снижена на 12.5 години. При 18-25% от момчетата и 30-48% от момичетата на 7-19 години се установява ниска двигателна активност, като делът им се увеличава с възрастта. Ххранителният прием и хранителен статус на учениците не отговаря на съвременните препоръки и изисквания за здравословно хранене.

 

Ограничаването на въздействието на тези фактори на риска изисква разработване и реализиране на интервенционна програма с  дейности насочени към промоция на здравето и промяна в начина на живот на подрастващите (9,14).

 

Разработването на интервенционна програма изисква провеждане на насочено изследване за носителството на ФР сред децата и анализ на здравното им състояние.

 

ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

 

Да се проучи разпространението на фактори на риска за здравето сред ученици на възраст 14-18 г. и нивото на техните знания, умения и навици за здравословен начин на живот, с оглед разработване на програма за промоция на здравето и профилактика на хроничните неинфекциозни заболявания.

        

ЗАДАЧИ

 

»   Да се проучи носителството на поведенчески фактори на риска за здравето – нездравословно хранене, ниска физическа активност, употреба на алкохол и тютюнопушене.

»    Да се проучи носителството на биологични фактори на риска за здравето: повишено артериално налягане, наднормена телесна маса/ затлъстяване.

»  Да се идентифицират високорисковите групи сред учениците и определят приоритетите за интервенция.

»    Да се проучи нивото на знанията, уменията и навиците на децата за здравословен начин на живот и самооценката на тяхното здраве.

»    Да се проучат факторите на училищната среда, влияещи на здравето на учениците.

 

МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

 

В изследването са включени 9 училища от Община Добрич, определени по метода на случайния подбор. Извадката е представителна за учениците в Общината по възраст за двата пола. Обхванати са 710 деца на възраст 14-18 години, от тях 54.8% са момчета и 45.2% - момичета. С близък относителен дял са представени децата на 15, 16 и 17 години (съответно 22.7%, 27.7% и 29.9%).  По-нисък е делът на 14 и 18-годишните ученици поради различната възраст, на която са започнали училище.

 

Проведено е индивидуално интервю по стандартизиран за страните в мрежата на СИНДИ въпросник, включващ 52 въпроса, разпределени в 9 раздела: данни за анкетирания, хранене, употреба на алкохолни напитки, тютюнопушене, физическа активност, други навици, свързани със здравето, здравни знания и нагласи, оценка на здравето, училищна среда.

Извършени са измервания  на артериалното налягане, теглото и ръста. на учениците. Артериалното налягане е измерено двукратно, като стойностите са закръглявани на четно число. Теглото и ръста са измерени по стандартна процедура с училищна механична медицинска везна с ръстомер (теглото с точност до 0.1 кг., ръста – до 0.5 см.).  Определен е индексът на телесна маса (телесна маса в кг/ръст2).

 

Анкетирането на учениците и въвеждането на данните е осъществено от предварително подготвени и обучени екипи на РИОКОЗ - Русе. Обработката на информацията е извършена в НЦООЗ с помощта на специализирания пакет SPSS for Windows.

               

 

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО

 

РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ И ЧЕСТОТА НА КОНСУМАЦИЯ

НА  ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

 

Резултатите от изследването показват, че всеки втори ученик не закусва сутрин редовно, като делът на момичетата е по-висок от този на момчетата (55.8% срещу 35.5%). Никога не закусват сутрин 7.0% от анкетираните. Не обядват всеки ден 31.1% от момчетата и 55.8% от момичетата. Всеки следобед закусват 45.1% от тях, като делът на момчетата е 1.9 пъти по-голям (57.1% срещу 30.5%). Над 80.0% от анкетираните вечерят ежедневно, останалите по-рядко или никога – по-често момичетата. Близо 40.0% от децата консумират всеки ден топла храна на обяд, на вечеря – 2/3 от тях, останалите по-рядко (от 1-2 до 3-5 пъти седмично). Отричат приема на топла храна на обяд и вечеря съответно  10.1%  и 3.4% от тях.

 

Честотата на консумация на отделните хранителни продукти  показва, че повечето ученици не консумират или консумират веднъж седмично и по-рядко прясно мляко (83.0% от момчетата и 85.9% от момичетата). Само 1/3 от анкетираните консумират кисело мляко всеки ден, един път седмично, по-рядко или никога – 57.0% от тях (Табл. 1 и 2). Над 2/3 от учениците включват в менюто си един път и повече на ден сирене, кашкавал или други млечни продукти, по-рядко или никога – 33.8% от тях.

 

 

  Табл. 1. Честота на консумация на някои видове храни  при момчетата (%)

 

Видове храни

 

Никога

 

Рядко

1 път седмично

 

1 път дневно

Повече от 1 път дневно

Прясно мляко

13,4

  

44,7

 

24,9

 

13,9

 

3,1

 

Кисело мляко

2,8

 

23,7

 

30,1

 

29,6

 

13,9

 

Млечни продукти

1,5

 

17,5

 

17,0

 

41,4

 

22,6

 

Пилешко месо

2,6

 

19,5

 

43,7

 

23,7

 

10,5

 

Свинско месо

9,8

 

39,8

 

35,5

 

9,3

 

5,7

 

Телешко месо

22,6

 

49,4

 

17,2

 

7,7

 

3,1

 

Месни продукти

2,8

 

18,8

 

30,3

 

27,2

 

20,8

 

Риба

9,5

 

41,6

 

41,4

 

5,7

 

1,8

 

Яйца

4,6

 

30,8

 

42,9

 

16,5

 

5,1

 

Масло

15,9

 

34,2

 

19,3

 

19,8

 

10,8

 

Маргарин

10,0

 

31,9

 

20,1

 

24,2

 

13,9

 

Олио

14,1

 

29,3

 

19,8

 

23,7

 

13,1

 

Варива

7,5

 

35,7

 

46,0

 

7,2

 

3,6

 

Ориз/макар. изделия

3,3

 

28,5

 

53,0

 

10,5

 

4,6

 

Вар./ печ. картофи

2,6

 

24,9

 

47,6

 

17,0

 

8,0

 

Пържени картофи

2,6

 

22,1

 

42,9

 

21,1

 

11,3

 

Пресни плодове

1,8

 

18,0

 

22,6

 

34,7

 

22,9

 

Компоти, сокове, др.

3,9

 

29,8

 

20,6

 

24,9

 

20,8

 

Пресни зеленчуци

2,8

 

17,0

 

24,2

 

38,0

 

18,0

 

Консерв. зеленчуци

29,3

 

44,2

 

15,2

 

5,4

 

5,9

 

Бисквити, шоколад

2,6

 

16,7

 

21,9

 

32,1

 

26,7

 

Конфитюр, мед, др.

10,3

 

46,0

 

22,4

 

13,6

 

7,7

 

Банички, сандвичи

3,1

 

14,7

 

18,0

 

39,8

 

24,4

 

Ядки

3,1

 

27,8

 

29,0

 

24,9

 

15,2

 

Чай, кафе

9,8

 

22,9

 

9,3

 

28,5

 

29,6

 

Безалк.напитки

3,1

 

10,8

 

9,0

 

22,4

 

54,8

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Табл. 2. Честота на консумация на някои видове храни при момичетата (%)

 

Видове храни

 

Никога

 

Рядко

1 път седмично

 

1 път дневно

повече от 1 път дневно

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Прясно мляко

8,7

 

48,9

 

28,3

 

10,0

 

4,0

 

Кисело мляко

2,2

 

22,1

 

33,3

 

35,2

 

7,2

 

Млечни продукти

0,9

 

13,4

 

16,8

 

41,7

 

0,9

 

Пилешко месо

4,4

 

16,2

 

57,9

 

16,8

 

4,7

 

Свинско месо

19,9

 

47,0

 

29,3

 

3,1

 

0,6

 

Телешко месо

41,4

 

45,5

 

10,3

 

1,6

 

1,2

 

Месни продукти

4,4

 

22,1

 

27,4

 

33,3

 

12,8

 

Риба

10,6

 

53,0

 

34,3

 

0,6

 

1,6

 

Яйца

6,5

 

40,5

 

39,9

 

10,3

 

2,8

 

Масло

15,3

 

40,2

 

16,5

 

20,2

 

7,8

 

Маргарин

8,4

 

30,8

 

19,3

 

28,7

 

12,8

 

Олио

5,9

 

26,5

 

17,4

 

37,1

 

13,1

 

Варива

6,5

 

42,7

 

45,2

 

4,0

 

1,6

 

Ориз/макар. изделия

2,2

 

28,0

 

61,7

 

7,2

 

0,9

 

Вар./ печ. картофи

3,4

 

21,5

 

58,9

 

11,8

 

4,4

 

Пържени картофи

4,0

 

27,4

 

43,9

 

17,1

 

7,5

 

Пресни плодове

0,6

 

15,0

 

21,8

 

38,6

 

24,0

 

Компоти, сокове, др.

5,3

 

20,6

 

17,1

 

26,5

 

30,5

 

Пресни зеленчуци

0,9

 

10,9

 

15,3

 

41,7

 

31,2

 

Консерв. зеленчуци

25,9

 

54,2

 

12,8

 

3,7

 

3,4

 

Бисквити, шоколад

2,2

 

16,2

 

17,8

 

33,0

 

30,8

 

Конфитюр, мед, др.

13,1

 

50,5

 

20,9

 

10,6

 

5,0

 

Банички, сандвичи

5,6

 

24,6

 

17,1

 

40,2

 

12,5

 

Ядки

2,2

 

35,8

 

35,8

 

16,5

 

9,7

 

Чай, кафе

7,2

 

19,0

 

10,3

 

29,0

 

34,6

 

Безалк.напитки

1,6

 

12,5

 

10,6

 

26,8

 

48,6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Консумацията на месо е предимно веднъж в седмицата и по-рядко. Не консумират или рядко консумират телешко месо 78.7% от учениците, свинско месо – 57.5% от тях, пилешко месо - 21.4%. Честа е консумацията на месни продукти (колбаси, кремвирши и др.). Веднъж и повече на ден ги консумират 48.0% от момчетата и 46.1% от момичетата. Консумацията на риба не е достатъчна. Само 1/3 от учениците я консумират веднъж в седмицата, останалите рядко или никога. Веднъж и повече пъти на ден консумират яйца 17.8% от анкетираните, рядко или никога – почти всеки втори. Варивата (боб, грах и др.) са всяка седмица в менюто на почти половината ученици, ежедневно - на 7.2% от момчетата и 4.0% от момичетата. Рядкост са или отсъстват при 45.9% от тях. Предимно веднъж седмично е и консумацията на ориз и макаронени изделия. Ядкиъстъци, орехи, бадеми и др.) се консумират веднъж и повече на ден от всеки втори ученик.

 

Консумацията на зърнени продукти при децата е предимно за сметка на хляба (над 80.0% консумират бял хляб, само 1/3 – ръжен, пшеничен и др.). Момчетата консумират по-голямо количество хляб дневно от момичетата. Средната дневна консумация на бял хляб при момчетата е 9.5 филии, а при момичетата 3.9 филии. За другите видове хляб тези стойности са съответно 5.5 и 2.4 филии.

 

Варените/печени картофи са в менюто веднъж седмично на над половината от  учениците, ежедневно и по-често - при 1/5 от тях. За 26.4% от анкетираните консумацията на този вид картофи е рядкост или липсва.

 

Веднъж и по-често на ден консумират тестени и мазни храни (понички, банички, сандвичи и др.) над половината от учениците, по-често момчетата; пържени картофи (чипс) и масло - почти всеки трети, маргарин – всеки втори.

 

Честа е консумация на захар и съдържащи захар продукти и напитки. Над 2/3 от анкетираните консумират веднъж и по-често на ден шоколад, бонбони, крем, кекс, бисквити и др.; конфитюр, мед и др. – всеки пети. Повечето учениците пият ежедневно безалкохолни напитки; консумацията на чай/кафе е с 3 и повече чаени лъжички захар.

 

Над половината от учениците консумират пресни плодове и зеленчуци веднъж на ден и по-често. Недостатъчна е консумацията на плодове при 42.4% от момчетата и 37.4% от момичетата, на зеленчуци – съответно при 44.0% и 27.1%  от тях. Сокове, нектари, компоти и други видове консервирани плодове консумират веднъж и повече пъти на ден над половината от учениците, зеленчукови консерви – 9.4% от тях. Среднодневната консумация на вода  при момчетата е 8.3 чаши, при момичетата – 7.3 чаши.

 

Само 1/3 от учениците съобщават за положителна промяна в модела на хранене през последната година. Негативна е промяната при 8.0% от момчетата и 13.7% от момичетата, като делът им нараства с възрастта. Спазват диета 16.2% от момчетата и 37.6% от момичетата, поради здравословни причини – съответно 2.6% и 4.0% от тях. С нарастване на възрастта намалява делът на децата, които спазват диета по желание.

 

 

Изводи

 

Резултатите от изследването показват, че режимът на хранене и хранителният прием при учениците не отговарят на препоръките и изискванията за здравословно хранене:

 

·           Всеки втори ученик не закусва редовно сутрин, не обядва всеки ден всяко второ момиче и всяко трето момче; закусват всеки следобед 45.1% от тях; вечерят редовно над 80.0% от учениците.

·            Близо 40.0% от анкетираните консумират ежедневно топла храна на обяд, на вечеря - над 2/3 от тях; при останалите консумацията на топла храна е рядко или никога.

·           По-голямата част от учениците не консумират или рядко консумират прясно мляко; над половината – кисело мляко; сирене, кашкавал и други млечни продукти – 33.8% от тях.

·           Близо 80.0% от анкетираните не консумират или рядко консумират телешко месо, свинско месо – 57.5%, пилешко – 21.4%. Честа е консумацията на месни продукти. Само 1/3 от анкетираните консумират риба веднъж в седмицата. Недостатъчна е седмичната консумация на яйца и варива.

·           Консумацията на зърнени продукти при децата е предимно за сметка на хляба. Над 80.0% консумират бял хляб; ръжен, пшеничен и др. - само 1/3 от тях. Средната дневна консумация на бял хляб е 7.2 филии, за другите видове хляб – 3.9.

·           Над половината от децата консумират веднъж и по-често на ден тестени и мазни храни (понички, банички, сандвичи и др.); почти всеки трети - пържени картофи (чипс).

·           Над 2/3 от анкетираните консумират веднъж и по-често на ден шоколад, бонбони, крем, кекс, бисквити и др.; конфитюр, мед и др. – всеки пети. Повечето учениците пият ежедневно безалкохолни напитки; консумацията на чай/кафе е с 3 и повече чаени лъжички захар.

·           Недостатъчна е консумацията на плодове при 42.4% от момчетата и 37.4% от момичетата, на зеленчуци – съответно при 44.0% и 27.1%  от тях. Сокове, нектари, компоти и други видове консервирани плодове консумират веднъж и повече пъти на ден над половината от учениците, зеленчукови консерви – 9.4% от тях.

·           Среднодневната консумация на вода при момчетата е 8.3 чаши, при момичетата – 7.3 чаши.

·           Само 1/3 от учениците съобщават за положителна промяна в модела на хранене през последната година. Негативна е промяната при 8.0% от момчетата и 13.7% от момичетата. Спазват диета съответно 16.2% и 37.6% от тях.

 

 

ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ ПРЕЗ СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

 

Данните за физическата активност на учениците показват, че само половината от тях упражняват някакъв вид спорт или извършват друг вид физическа дейност през свободното време; всеки трети – понякога; всеки шести - никога. Или почти всеки втори ученик е с ниска физическа активност през свободното време, като делът на момичетата е 1.7 пъти по-голям от този на момчетата (съответно 60.4 срещу 34.7%) (р<0.001). Сред момчетата преобладават 16 и 17-годишните (съответно 38.4% и 39.6%), а сред  момичета – тези на 17 и 18 години (67.7% и 70.6%).

 

Почти всеки ден спортуват 35.5% от учениците, от 2-3 пъти седмично -32.0% от тях; останалите по-рядко. Не се занимават въобще със спорт 6.3% от анкетираните, включително и тези поради заболяване или инвалидност (Фиг.  1).

     

 

Почти всеки ден спортуват основно момчетата (48.1%), като делът им е 2.4 пъти по-висок от този на момичетата (р<0.001). Момичетата са физически активни предимно 2-3 пъти в седмицата (35.5%). И в двата случая преобладават 14-годишните (съответно 70.0% при момчетата и 31.6% при момичетата).  Рядко или никога не участват в спортни инициативи през свободното си време 22.9% от момчетата (по-често във възрастта 16 и 17 години) и 44.2% от момичетата (предимно 16-годишните).

 

Средната продължителност на едно физическо занимание при всеки трети анкетиран е около 1 час; при 24.8% от тях е около 2 часа (Фиг.     2). Всеки четвърти ученик е физически активен само около 30 минути, което е крайно недостатъчно и не отговаря на препоръките за физическа активност. Делът на момичетата е 2.7 пъти по-висок от този на момчетата (съответно 35.8% срещу 13.1%) (р<0.001).

 

 

    

Близо половината от анкетираните съобщават, че през последната година са увеличили физическата си активност, всеки шести посочва, че или е понижил физическата си активност, или не спортува вече (13.7% от момчетата и 22.7% от момичетата), като делът им нараства с възрастта. И при двата пола максимални стойности се установяват сред 17-годишните ученици (съответно 17.2% при момчетата и 33.4% при момичетата).

 

 Изводи

 

·        Всеки шести ученик не упражнява спорт или друг вид физическа дейност през свободното време, по-често момичетата, предимно на 17 и 18 години.

·        Почти всеки ден спортуват 35.5% от учениците, 32.0% от тях – от 2-3 пъти седмично. Всеки трети спортува рядко или не се занимава въобще със спорт, предимно по-големите.

·        Средната продължителност на едно физическо занимание при всеки четвърти ученик е недостатъчна (около 30 минути), по-често при момичетата, при всеки трети – около 1 час.

·        Близо половината от учениците през последната година са увеличили физическата си активност през свободното време; не съобщава за промяна всеки трети от тях; намалил е физическата си активност или не спортува вече всеки шести.

 

 

ТЮТЮНОПУШЕНЕ

 

Данните от проучването показват, че пасивното тютюнопушене е широко разпространено сред учениците. Близо 90.0% от тях прекарват часове дневно в среда, където се пуши – всеки четвърти в продължение на 1-2 часа,  всеки втори - повече от два часа (46.5% от момчетата и 56.1% от момичетата).

 

Над 70.0% от анкетираните са пушили цигари (67.4% от момчетата и 77.6% от момичетата). Над половината от тях са запалили първата си цигара на 14-17 г. (55.9%), по-често момичетата; всеки трети - на 11-13 г. Тревожен е фактът, че 5.5% от учениците са запалили първата си цигара на възраст 7 години и по-рано, всеки тринадесети - на 8-10 г., по-често момчетата (p<0.001).  Или средно момчетата са пропушили на 12.8 години, а момичетата – на 13.6 години. 

Към настоящия момент пушат 48.2% от анкетираните - съответно 44.7% от момчетата и 52.4% от момичетата, като епизодични пушачи са 11.3% от тях (Фиг. 3). Редовно пушат 36.9% от анкетираните (33.8% от момчетата и 40.6% от момичетата) (р<0.05). Момичетата преобладават във всички възрастови групи, с изключение на 18-годишните. Съотношението момичета/момчета е най-голямо сред учениците на 14 години (4:1). При момчетата най-разпространено е тютюнопушенето сред 18-годишните, а при момичетата – сред тези  на 17 години (съответно 52.2% и 52.7%).

 

 

Над 60% от анкетираните изпушват дневно от 1-10 цигари, като преобладават 15-годишните момчета и 16-годишните момичета. От 11-20 цигари изпушва всяко трето момче и момиче, предимно на 17 и 18 години (Табл. 4).

 

 

Интензивно е тютюнопушенето (над 20 цигари дневно) при 8.3% от момчетата и 2.4% от момичетата <0.001), като сред момчетата преобладават 18-годишните, а при момичетата тези на 17 години (съответно 13.8% и 5.4%). Или средно на ден учениците изпушват по 11.0 цигари (момчетата – 11.9; момичетата – 10.2 цигари).

 

В сравнение с предишната година, при повечето ученици се отбелязва положителна промяна по отношение на тютюнопушенето – 32.2% от тях са намалили броя на цигарите, а 36.1% вече не пушат, като и в двата случая това по-често се наблюдава при момчетата. Тревога буди фактът, че всеки трети анкетиран е увеличил количеството на изпушваните цигари, по-често момичетата.

 

Над половината от анкетираните пушачи имат желание да спрат цигарите, като само 11.1% от тях посочват, че ще имат нужда от специализирана помощ за това. Всеки шести пушач обаче, не желае да ги спре, а останалите не могат да преценят.

 

Почти всеки втори ученик смята, че след 5 години няма да пуши, като преобладават момчетата. Над половината обаче, отговарят, че ще  продължават да пушат и тогава, като делът на момичетата е по-голям от този на момчетата (съответно 62.8% и 54.2%) (р<0.01). Обезпокоителен е фактът, че най-висок е делът им сред по-малките ученици.

 

Изводи

 

·        По-голямата част от учениците прекарват дневно в среда, където се пуши – всеки четвърти около 1-2 ч.,  всеки втори – повече от два часа.

·        Над 70.0% от анкетираните са пушили цигари, като момчетата са пропушили средно на 12.8 г., а момичетата – на 13.6 години.

·        Близо половината от учениците пушат, като редовни пушачи са 1/3 от тях (33.8% от момчетата и 40.6% от момичетата). При момчетата с най-висок дял са 18-годишните, а сред момичетата – тези на 17 години.

·        Над 60.0% от анкетираните изпушват дневно от 1-10 цигари; от 11-20 цигари изпушва всяко трето момче и момиче; интензивно е тютюнопушенето при 8.3% и 2.4% от тях. Средно на ден момчетата изпушват по 11.9 цигари, а момичетата – 10.2.

·        Повечето ученици съобщават за положителна промяна по отношение на тютюнопушенето в сравнение с предишната година, но всеки трети е увеличил количеството на изпушваните цигари.

·        Над половината от пушачите имат желание да спрат цигарите, но всеки шести - не желае. Смятат, че ще пушат и след пет години над половината от тях.

 

 

УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ

        

Резултатите от проучването показват, че над 90.0% от учениците са опитвали алкохол (бира, вино, концентрат и др.), като повече от половината са момчета (54.3%). Средната възраст, на която са опитвали алкохол момчетата е 12.2, а момичетата – 12.8 години.

 

Към настоящия момент консумират алкохол над 80.0% от анкетираните, като редовна е употребата му при 13.0% от момчетата и 4.1% от момичетата (р<0.001) (Фиг. 5). Сред момчетата най-висок е делът на 17-годишните, а при момичетата – тези на 14 години (съответно 20.9% и 8.1%). Не употребяват алкохол 17.7% от учениците.

 

 

Разпределението на учениците според честотата и вида на консумирания алкохол показва, че всеки ден пият бира  13.9%  от тях (19.7% от момчетата и 6.6% от момичетата) (Фиг. 6).

 

 

И ако при момчетата делът на консумиращите бира нараства с възрастта, с лек спад при 18-годишните, то при момичетата максимални стойности се установяват при 14-годишните. Веднъж седмично употребяват бира 37.6% от анкетираните, като при момчетата това са предимно 14-годишните (57.1%), а при момичетата – тези на 15 и 18 години (съответно 34.4% и 33.3%). И в двата случая делът на момчетата е по-висок от този на момичетата <0.001). Останалите ученици пият рядко (един път месечно или на няколко месеца веднъж) или въобще не пият бира.

 

Ежедневно консумират вино  1.6% от анкетираните, като делът на момчетата е по-висок от този на момичетата (р<0.05). Веднъж в седмицата употребяват вино 6.4% от учениците, останалите по-рядко или никога (Фиг. 7). Сред пиещите всеки ден вино преобладават 14-годишните момчета и 18-годишните момичета (съответно 7.1% и 3.3%); веднъж в седмицата консумират вино предимно 17-годишните момчета (8.9%) и  момичетата на 14 години (7.1%).

 

 

Ежедневна е консумацията на концентрати (ракия, водка, уиски и др.) при 2.4% от учениците, веднъж седмично е употребата им при 14.8% от тях, 1 път месечно -  при 12.5% (Фиг. 8). Останалите деца пият по-рядко или въобще не пият концентрати. Делът на момчетата, които пият всеки ден е 1.5 пъти по-висок от този на момичетата (р<0.01).

 

 

Сред тях с най-висок дял са тези на 16 и 17 години (съответно 4.3% и 4.0%), а при момичетата – на 14 години (7.1%). Веднъж в седмицата консумират концентрати предимно 17-годишните момчета (30.7%) и 15 и 18-годишните момичета (съответно 13.3%).

 

Прави впечатление, че учениците, които ежедневно употребяват алкохол предпочитат бирата и концентратите пред виното. Средното количество алкохол, консумирано на един случай от момчетата според вида алкохол е съответно: бира - 4.5 бутилки; вино - 201.7 мл; концентрати - 127.5 мл. При момичетата тези стойности са по-ниски – 1.2 бутилки бира; 114.6 мл вино; 82.9 мл концентрати (р<0.001).

 

Повече от 10 пъти през годината са се напивали 14.0% от учениците, като 21.3%  от тях са момчета, а 5.0% - момичета (р<0.001). С най-висок относителният дял при момчетата са 17-годишните (29.7%), а при момичетата – тези на 18 години (6.7%). От 4-10 пъти са злоупотребили с алкохола 13.3% от анкетираните (14.4% от момчетата и 11.9% от момичетата), по-често 18-годишните момчетата (26.2%) и 17-годишните момичетата (17.1%). Никога не са се напивали само 1/3 от учениците. 

 

Повече от половината анкетирани не са променили навиците си по отношение на употребата на алкохол през последната година, намалили са консумацията му или вече не пият 21.3% от тях. Тревожен е фактът обаче, че всеки пети е увеличил употребата на алкохол (20.5%), като делът на момчетата е по-висок от този на момичетата (24.5% срещу 15.5%) (р<0.01). С най-висок дял сред момчетата са тези на 18 години, а сред момичетата – на 17 г.  (съответно 28.6% и 28.9%).

 

 Изводи

 

·        Над 90.0% от учениците са опитвали алкохол (бира, вино, концентрат и др.), като повече от половината са момчета. Средната възраст и при двата пола е 12.5 години.

·        Над 80.0% от анкетираните консумират алкохол, като редовна е употребата му при 13.0% от момчетата и 4.1% от момичетата.  Сред момчетата най-висок е делът на 17-годишните, а при момичетата – тези на 14 години.

·        Ежедневна е консумацията на бира при 13.9% от учениците, на вино – при 1.6% от тях, на концентрати – при 2.4%. С нарастване на възрастта нараства и консумацията на алкохол, особено на  концентрираните алкохолни напитки. Средното количество алкохол, консумирано на един случай от учениците е 3.0 бутилки бира; 163.2 мл вино; 107.8 мл концентрати.

·        Повече от 10 пъти през годината се е напивал всеки седми анкетиран, по-често момчетата. С най-висок относителният дял при тях са 17-годишните, а сред момичетата – тези на 18 години.

·        Тревожен факт е, че всеки пети ученик е увеличил консумацията на алкохол през последната година, по-често момчетата. Сред тях преобладават 18-годишните, а сред момичетата – тези на 17 г.

 

 

АРТЕРИАЛНО НАЛЯГАНЕ, ТЕГЛО И РЪСТ  (ИТМ)

 

Резултатите от измерването на артериалното  налягане на учениците показват, че нивото на систоличното артериално налягане (САН) при момчетата е средно 115.0 mm Hg, а на диастоличното артериално налягане (ДАН) – 74.3 mm Hg. При момичетата тези стойности са малко по-ниски - съответно 108.4 mm Hg и 69.8 mm Hg.

 

Над 80.0% от учениците са с нормално и оптимално САН – 82.5% от момчетата и 90.7% от момичетата (Фиг. 9). С високо нормално систолично артериално налягане са 7.3% от тях (съответно 8.8% от момчетата и 5.6% от момичетата). И при двата пола най-висок е делът им сред 14 и 16-годишните.

 

 

С хипертонични стойности на САН са 6.5% от анкетираните, като делът на момчетата е 2.4 пъти по-висок от този на момичетата (8.8% срещу 3.7%) (р<0.001). С артериално налягане над 140 mm Hg са предимно 15-годишните момчета (12.5%), при момичетата с хипертонични стойности на САН са предимно 15 и 18-годишните (съответно 5.5% и 5.9%).

 

С нормално и оптимално диастолично артериално налягане са над 90.0% от учениците (Фиг. 10). С високо нормално ДАН са 4.1% от момчетата и 1.9% от момичетата. При момчетата това са предимно 17 и 18-годишните (съответно 6.2% и 6.4%), а при момичетата тези на 14 години (5.3%). С хипертонични стойности на ДАН са 1.8% от анкетираните, като делът на момчетата е близо три пъти по-висок от този на момичетата (2.6% от момчетата и 0.9% от момичетата) (р<0.01). Сред момчетата най-висок е делът им при 14-годишните (5.0%), а сред момичетата – при 18-годишните (2.9%).

 

 

Може да се каже, че почти всяко шесто момче и всяко единадесето момиче е с високо нормално и повишено САН, с високо нормално и повишено ДАН са съответно 6.7% и 2.8% от тях. Делът на момчетата е значително по-висок от този на момичетата и нараства с възрастта.

 

Резултатите от измерването на теглото и ръста (ИТМ) на учениците показват, че средната стойност на ИТМ при момчетата е 21.6 кг/м2, а при момичетата – 20.0 кг/м2 – стойности в границите на нормата.

 

При близо 70.0% от анкетираните се установява нормално тегло (Фиг. 11). С тегло под нормата са  16.6% от момчетата, предимно на 15-годишна възраст (26.4%) и 23.7% от момичетата, като най-висок е делът им сред 15 и 17-годишните (съответно 25.0% и 25.3).

 

 

С наднормена телесна маса (НТМ) са 9.8% от момчетата, със затлъстяване – 3.6% от тях. С нарастване на възрастта нараства и делът на момчетата с НТМ, като максимални стойности се установяват при 18-годишните (17.0%), със затлъстяване са предимно тези на 14 и 15 години (съответно 5.0% и 5.7%). Делът на момичетата с наднормена телесна маса и затлъстяване е по-нисък от този на момчетата (съответно 9.1% и 1.9%). С НТМ са предимно 14-годишните (13.2%), със затлъстяване –  тези на 18 години (2.9%), като висок е делът им и сред 14 и 16-годишните (2.6%).

 

Резултатите показват, че 13.4% от момчетата са с наднормено тегло, а от момичетата – 11.0%, като при момчетата най-уязвима е възрастта  18 години, а при момичетата – 14 години.

 

 

Изводи

 

1.        Над 80.0% от учениците са с нормално и оптимално систолично артериално налягане; с високо нормално САН са 7.3% от тях; с хипертонични стойности на САН са 8.8% от момчетата и  3.7% от момичетата.

2.     С нормално и оптимално диастолично артериално налягане са над 90.0% от учениците; с високо нормално ДАН са 3.1% от тях; с хипертонични стойности на ДАН са 2.6% от момчетата и 0.9% от момичетата.

3.     При близо 70.0% от анкетираните се установява нормално тегло; с тегло под нормата е  всеки пети; с наднормена телесна маса са 9.8% от момчетата и 9.1% от момичетата; със затлъстяване съответно 3.6% и 1.9% от тях.

 

 

ЗДРАВНИ ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И НАВИЦИ ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ

 

Над 50.0% от анкетираните смятат, че най-важната причина за заболяванията е нездравословния начин на живот: тютюнопушене, ниска физическа активност, нездравословно хранене и други (49.9% от момчетата и 62.3% от момичетата) (Табл. 3).

 

 

 

 

 

 

Табл. 3. Причини за заболяванията според учениците (%)

 

Причина

 

Момчета

Момичета

Общо

1. Незадоволително мед. обслужване

 

8.2

6.2

7.3

2. Нездравословен начин на живот

49.9

 

62.3

 

55.5

3. Замърсяване на околната среда

 

24.2

16.2

20.6

4. Наследственост

 

2.8

2.2

2.5

5. Не мога да преценя

 

14.9

13.1

14.1

 

Замърсяването на околната среда, като основна причина за заболявания са посочили 20.6% от учениците; незадоволителното медицинско обслужване – 7.3% от тях; с най-нисък относителен дял като причина е наследствеността  - 2.5%. Отговарят, че не могат да преценят – 14.1% от анкетираните.

 

Всеки пети ученик счита, че вкусът на храната е по-важен от последиците й върху здравето, почти всеки трети, че пълномасленото мляко е по-здравословно от нискомасленото, като преобладават момчетата. Над 80.0% от учениците посочват, че нашият народ консумира твърде много мазнини, тестени и захарни храни, но 11.7% от тях посочват като главна причина за затлъстяването наследствеността.

 

Над 70.0% от анкетираните посочват, че физическите упражнения укрепват здравето, но всеки четвърти от тях не е съгласен или не може да прецени това. Знаят, че алкохолът вреди на здравето в млада възраст 74.4% от учениците, но 1/4 от тях не смятат така или не могат да преценят. По-убедени са децата по отношение на вредата от тютюнопушенето (90.0%), но 9.9% от тях отричат това твърдение или не могат да преценят, като делът на момчетата е по-висок от този на момичетата.

 

Според анкетираните, трите най-важни фактора, укрепващи здравето са: физическата активност и спорт, здравословното хранене, създаването на навици за здравословен начин на живот (лична хигиена, въздържане от тютюнопушене, алкохол и др.) (Табл. 4).  Най-нисък е делът на учениците, посочили добрият психологичен климат в училището (3.2%).

 

Табл. 4. Фактори, укрепващи здравето според учениците (%)

    

Фактори

 

Момчета

Момичета

Общо

1. Здравословно хранене

 

28.4

25.8

27.2

2. Добра медицинска помощ

 

8.9

5.6

7.4

3. Създаване на навици

    за здравословен начин на живот

18.5

23.6

20.8

4. Физическа активност и спорт

 

26.6

28.2

27.3

5. Добър психичен климат в

    семейството

5.9

8.8

7.2

6. Добър психичен климат в

    училището

3.9

2.3

3.2

8. Добро финансово състояние

    на семейството

7.9

5.6

6.9

 

Над 70.0% от учениците смятат, че в училището трябва да се предлага здравна информация, всеки девети ученик обаче, посочва, че това не е необходимо, а 16.1% не могат да преценят. Над 60.0% от анкетираните посочват, че биха желали да получат тази информация от лекар; всеки четвърти от психолог или под формата на информационни материали; всеки шести от медицинска сестра, всеки седми от учител. Почти всички ученици смятат, че е неабходимо да има лекар в училището; над 60.0% от тях подкрепят идеята да има час, посветен на здравето.

 

Почти всички ученици мият редовно ръцете си преди хранене;  понякога ги мият 8.9% от тях, предимно момчетата; не ги мият само 1.0%. Подобна е ситуацията и по отношение хигиената на устната кухина. Единични са случаите, в които учениците не си мият редовно зъбите. Над 50.0% от анкетираните използват винаги предпазен колан при пътуване в автомобил; понякога го използва всеки трети от тях; никога – 5.9%.

 Изводи

 

·        Близо половината от учениците не смятат, че нездравословният начин на живот (тютюнопушене, ниска двигателна активност, нездравословно хранене и др.) е най-важната причина за заболяванията.

·        Всеки пети счита, че вкусът на храната е по-важен от последиците й върху здравето, почти всеки трети, че пълномасленото мляко е по-здравословно от нискомасленото.

·        Над 80.0% от анкетираните са съгласни с това, че нашият народ консумира твърде много мазнини, тестени и захарни храни, но  всеки девети посочва наследствеността като причина за затлъстяването.

·        Над 70.0% от учениците приемат, че физическите упражнения укрепват здравето, но всеки четвърти отрича това или не може да прецени.

·        Почти всички анкетирани посочват, че тютюнопушенето е опасно за здравето, но  9.9% от тях не са убедени в това. Всеки четвърти отрича вредата на алкохола върху здравето в млада възраст.

·        Според учениците, трите най-важни фактора, укрепващи здравето са: физическата активност и спорт, здравословното хранене, създаването на навици за здравословен начин на живот (лична хигиена, въздържане от тютюнопушене, алкохол и др.).

·        Над 70.0% от учениците смятат, че в училището трябва да се предлага информация за здравословен начин на живот, като предпочитат това да бъде от лекар, психолог или под формата на информационни материали. Над 60.0% от учениците подкрепят идеята да има час, посветен на здравето.

 

        

САМООЦЕНКА НА ЗДРАВЕТО

 

Над 80.0% от учениците оценяват здравето си като добро или много добро; като задоволително – 17.6% от тях; като лошо – 1.7%. Прави впечатление, че момчетата оценяват здравето си по-често като много добро и добро, а момичетата – като задоволително и лошо.

 

Само 1/3 от анкетираните смятат, че храненето им е здравословно, по-често момчетата; не се хранят здравословно или не могат да преценят 63.1% от учениците, като делът на момичетата е по-голям - съответно 73.5% срещу 54.5%.

 

Всеки втори ученик определя двигателната си активност като средна, като висока - всеки четвърти. Като ниска оценят степента на двигателната си активност 17.0% от анкетираните, останалите не могат да преценят или не извършват такава през свободното си време. При момчетата степента на двигателната активност е предимно висока, а при момичетата – средна или ниска.

 

Близо 60.0% от децата определят стойностите на артериалното си налягане като нормални, по-често момчетата; като ниски – 13.9% от тях, предимно момичетата; като високи – 2.7%. Не знаят какви са стойностите на артериалното им налягане 1/4 от учениците.

 

Над 70.0% от анкетираните смятат, че теглото им е нормално; всеки десети го оценя под нормата (12.6% от момчетата и 6.9% от момичетата); всеки седми - над нормата, по-често момичетата (18.7%); останалите не могат да преценят.

 

Разпределението на учениците, според оплакванията им през последните 6 месеца показва, че ежедневно 18.3% от тях са изпитвали чувство на нервност; 16.1% - изпотяване на ръцете, 8.9% - лесна умора. Нисък е относителният дял на другите оплаквания на учениците (Табл. 5).

 

 

Табл. 5. Ежедневни оплаквания на учениците през последните 6 месеца (%)

 

Оплаквания

 

Момчета

Момичета

Общо

1. Главоболие

 

4.4

10.6

7.2

2. Болки в корема

 

1.8

3.4

2.5

3. Болки в гърба

 

3.9

5.6

4.6

4. Безсъние

 

6.7

9.0

7.7

5. Раздразнителност

 

14.7

22.7

18.3

6. Световъртеж

 

2.3

5.3

3.7

7. Сърцебиене

 

1.5

3.7

2.5

8. Недостиг на въздух

 

1.3

2.2

1.7

9. Лесна умора

 

6.2

12.1

8.9

10. Изпотяване на ръцете

 

14.9

17.4

16.1

 

Сред ежеседмичните оплаквания преобладават: раздразнителност/лошо настроение, главоболие и лесна умора (съответно 18.6%,  14.4%, 8.6%). И в двата случая (с всекидневни и ежеседмични оплаквания) преобладават момичетата.

 

Употребата на лекарства при учениците е по повод на оплаквания от главоболие, кашлица, болки в корема и настинка (съответно 25.7%,  16.1%,  16.1% и  13.1%). Момчетата са приемали по-често лекарства за главоболие, настинка и кашлица, момичетата – за главоболие и болки в корема. Повече от половината са приемали различни витамини, като делът на момчетата е по-висок от този на момичетата (Табл. 6).

 

Табл. 6. Проведено лечение на децата през последния месец (%)

 

Оплаквания

 

Момчета

Момичета

Общо

1. Кашлица

 

16.5

10.5

13.1

2. Настинка

 

16.9

15.5

16.1

3. Главоболие

 

26.6

24.9

25.7

4. Болки в корема

 

6.7

23.3

16.1

5. Безсъние

 

0.8

1.2

1.0

6. Нервност

 

2.1

4.7

3.5

7. Витамини

 

28.7

18.5

22.9

 

Изводи

 

·        Над 80.0% от учениците оценяват здравето си като добро или много добро; като задоволително – 17.6% от тях; като лошо – 1.7%. Момчетата оценяват здравето си по-често като много добро и добро, а момичетата – като задоволително и лошо.

·        Около 2/3 от учениците смятат, че не се хранят здравословно или не могат да преценят това,  по-често момичетата.

·        Като средна определя двигателната си активност всеки втори ученик, като висока - всеки четвърти; като ниска - 17.0% от тях. Момчетата оценят степента на двигателната си активност предимно като висока, а момичетата – като средна или ниска.

·        Над половината от анкетираните смятат, че артериалното им налягане е нормално; като ниско го определят 13.9% от тях; като високо – 2.7%. Не знаят какви са стойностите на артериалното им налягане 1/4 от учениците.

·        Над 70.0% от анкетираните оценяват теглото си като нормално; всеки десети го определя под нормата; всеки седми - над нормата, по-често момичетата.

·        Ежедневните оплаквания на децата през последните 6 месеца са свързани основно с раздразнителност/лошо настроение; изпотяване на ръцете и лесна умора. Приеманите лекарства от тях са предимно за главоболие, кашлица, болки в корема и настинка

 

 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА УЧИЛИЩНАТА СРЕДА

 

Близо 40.0% от анкетираните посочват в отговорите си, че влизането на външни лица в училището не е забранено или не знаят за това. Всеки трети не смята, че училищният двор е място за активна и приятна почивка в междучасията, а класните стаи, че са просторни и светли.  Всеки втори отбелязва, че тоалетните не са чисти; има неработещи умивалници. Само 22.5% от учениците смятат, че храната, предлагана в училището е разнообразна и здравословна; 42.1% от тях - че часовете по физическо възпитание са достатъчно. В училищата има места за пушене на цигари; консумира се и алкохол; има насилие; чести конфликти както между учители и ученици, така и между самите ученици. При възникнала трудна ситуация в училище, всеки трети ученик предпочита да потърси помощ от приятел или учител.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Проведеното изследване за носителство на фактори на риска за здравето сред учениците и нивото на техните знания, умения и навици за здравословен начин на живот показва, че са налице сериозни проблеми.

 

Получената информация за режима на хранене и обичайната честота на консумация на отделни храни дава основание да се твърди, че храненето на учениците не е здравословно: всеки втори ученик не закусва редовно сутрин; всяко второ момиче и всяко трето момче не обядва всеки ден; недостатъчна е консумацията на мляко и млечни продукти, меса, варива, както и на плодове и зеленчуци. Повече от половината от анкетираните деца консумират веднъж на ден и по-често тестени, а над 2/3 от тях - сладки храни.

 

С ниска физическа активност през свободното време е всяко второ момиче и всяко четвърто момче; редовен пушач  е всеки трети ученик, а всеки седми се е напивал повече от десет пъти през годината. С високо нормално САН/ДАН са съответно 7.3% и 3.1%  от учениците, с хипертонични стойности на САН/ДАН – 6.5% и 1.8% от тях. С наднормено тегло или затлъстяване са 13.4% от момчетата и 11.0% от момичетата.

 

Най-често разпространени фактори на риска за здравето сред момчетата са тютюнопушене, ниска двигателна активност, наднормена телесна маса/затлъстяване, консумация на алкохол (33.8%, 22.9%, 13.4% и 13.0%), а при момичетата - ниска физическа активност, тютюнопушене и наднормена телесна маса/затлъстяване (съответно 44.2%, 40.6% и 11.0%).

 

Получените резултати са обезпокоителни и налагат разработването на интервенционна програма, включваща дейности с фокус към промоцията на здраве и здравословни промени в средата на живот на децата.

 

 

 

 

 

Библиография

 

  1. Дойчинова А., А. Манолова. Фамилната обремененост като фактор за повишено артериално налягане при ученици със затлъстяване и нормална телесна маса. Педиатрия, XXXVIII, 3, 1998.
  2. Доклад за здравето на нацията в началото на 21 век. Анализ на провежданата реформа в здравеопазването. Република България, МЗ, 2004.
  3. Манолова А. и кол. Изследване на рисковите фактори  за повишено артериално налягане в юношеска възраст – Модели на влияние. В сборник: “Ученическо здравеопазване в новите условия”. Изд. СБУ, “Професионална библиотека”, 5, 2001.
  4. Национално проучване на хранителния прием и хранителния статус на учениците в България. Под ред. на Ст. Петрова, НЦООЗ, 2003.
  5. Alcohol and other Drug Use Among Students in 35 European Countries. The ESPAD Report, 2002.
  6. Шпангенберг С. Здравни изисквания към обучението. Модел на съвременното училище. С. 2005.
  7. Cone TJ, MC Bellizzi, et al. BMJ, 2000.
  8. Currie C. et al. Yung people's health in context. Health Behaviour in School-aged Children (HBSC) study: international report from the 2001-2002 survey. Copenhagen, WHO regional Office for Europe, 2004.
  9. European Network of Health Promoting Schools. Copenhagen, WHO regional Office for Europe, 2004. 
  10. ILSI. Overweight and Obesity in European Children and adolescents, ILSI Press, 2000.
  11. Lobstein T. How much does obesity cost? The Food Magazine,2004.

12.  Monge et al. Obesity in the developing world. To be published in:  Coballero B.  and Popkin B. Nutrition Transition: Diet-Related Diseases in the Modern World, 2000.

  1. Steinberger J., S. Daniels. Obesity, insuline resistance, diabetes and cardiovascular risk in children. Circulation 2003.
  2. The European Health Report 2005. Public health action for healthier children and populations. WHO, 2005.
  3. WHO. Diet, Nutrition and Prevention of Chronic Diseases. WHO, Geneva, 2003.

 

 


[Назад] [Обратно горе]