Начало » Профилактични програми и проекти » СИНДИ

ЗДРАВЕ ЗА ПО-ГОЛЕМИТЕ ДЕЦА

ЗДРАВЕ ЗА ПО-ГОЛЕМИТЕ ДЕЦА

 

ПРАКТИЧЕСКО ПОМАГАЛО

ЗА ЗДРАВОСЛОВЕН  НАЧИН НА ХРАНЕНЕ

ЗА УЧИТЕЛИ  И МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ В УЧИЛИЩАТА

 

УВАЖАЕМИ ПЕДАГОЗИ,

 

      Храненето е един от основните фактори за нормалното физическо и психическо развитие на човека. Според съвременните схващания храната трябва да задоволява нуждите на организма от енергия и градивни вещества, да осигурява добро здраве и да предпазва от болести и ускорено стареене.

      Изследванията през последните години доказват зависимостта между храненето и честотата на някои хронични неинфекциозни заболявания – сърдечно-съдови, някои видове рак, затлъстяване, диабет. Тези болести поразяват хората в най-активната им възраст и причиняват висока заболеваемост и смъртност сред тях, което определя и тяхната социална значимост. Известное, че България заема челни места по отношение на смъртността от мозъчно-съдова болест и исхемична болест на сърцето сред страните в Европа.

Нездравословното хранене е рисков фактор за развитието на редица заболявания:

n   Хипертонична  болест

Прекомерната употреба на готварска сол с храната предизвиква повишаване на кръвното налягане.

n  Атеросклероза и нейните усложнения – сърдечносъдовите и мозъчносъдовите заболявания се свързват с високия прием на животински (наситени) мазнини и холестерол с храната, което води до увреждане на  кръвоносните съдове. От друга страна, увеличеният прием на хранителни влакнини,  главно на пектин (съдържащи се в плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни) понижава  холестерола в кръвта и намалява риска от атеросклероза и съдови заболявания. Подобен ефект притежават и ненаситените мастни киселини, съдържащи се в рибата и морските продукти, ядките, варивата и други.

n Онкологични заболявания

Ракът на гърдата, простатата, панкреаса, дебелото черво, матката и яйчниците имат връзка с високия общ прием на наситени мазнини. Повишената консумация на готварска сол увеличава риска от рак на стомаха, а ниският прием на хранителни влакнини - на дебелото черво и гърдата. Антиканцерогенен ефект притежават плодовете и зеленчуците, които съдържат вещества с антиоксидантно действие (каротини, витамин А, витамин С, витамин Е, селен).

n Остеопороза

Ниският прием на калций и витамин Д с храната може да доведе до развитие на остеопороза (особено при интензивния растеж през юношеството и при жените в менопауза).

n Йоддефицитни заболявания

Йоддефицитните заболявания се дължат главно на недостатъчен прием на йод и други микроелементи с храната – манган, магнезий.

Основни хранителни вещества

Човешкият организъм непрекъснато изразходва енергия, която се набавя чрез храната. За поддържане на енергийното му равновесие е важно приеманата ежедневно храна да осигурява толкова енергия, колкото е изразходвана.

Храната доставя на човека пет основни групи хранителни вещества: белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерални вещества.

Белтъчините са основен градивен материал на човешкото тяло. В състава им влизат 20 различни аминокиселини, като 8 от тях са незаменими – те не могат да се образуват в организма и затова се набавят с храната. Продължителният недостиг на белтъчини  води до забавяне на растежа и развитието на децата, намаляване на защитните сили на организма и устойчивостта към неблагоприятните фактори на околната среда.

Източници на белтъчини са месото и месните продукти, млякото и млечните произведения, рибата, яйцата, ядковите плодове, бобовите растения.

Мазнините са основен източник на енергия за организма и участват  в образуването на клетките и тъканите. Продължителното и значително ограничаване на мазнините в храната води до намаляване на телесната маса, забавяне на растежа и развитието на децата. Излишъкът от мазнини води до наднормено тегло и затлъстяване, смущения в смилането и усвояването на храната. 

Към мазнините се отнасят фосфолипидите, мастните киселини и стеролите.

Фосфолипидите са основна съставна част на клетъчните мембрани. Съдържат се в големи количества в нервната тъкан. Имат значение за правилното развитие и функциониране на нервната система. Източник на фосфолипиди са яйчният жълтък, нерафинираните растителни масла, житните семена и кълнове, овесените ядки, рибата, хайверът.

Мастните киселини биват два основни вида: наситени и ненаситени. Наситените мастни киселини се срещат в големи количества в животинските мазнини. Те имат негативно влияние върху мастната обмяна, тъй като спомагат за повишаването на холестерола в кръвта, с което нараства рискът от развитие на атеросклероза. Ненаситените мастни киселини се съдържат в растителните мазнини и в мазнините на рибата и рибните продукти. Те снижават холестерола в кръвта и с това намаляват риска от развитие на атеросклероза.

Стеролите стабилизират клетъчните мембрани. Те се делят на растителни и животински. За човешкия организъм основно значение имат животинските стероли и преди всичко – холестеролът.

Холестеролът е предшественик на витамин Д и на хормоните, синтезиращи се в надбъбречните и половите жлези на организма.  Произвежда се в черния дроб на човека и се съдържа във всички храни от животински произход (най-вече в яйчния жълтък, тлъстото месо, маслото, маста, сметаната и други).

Съществуват два вида холестерол: “добър” и “лош”.

 “Добрият” холестерол отнема от стените на кръвоносните съдове отложените мастни натрупвания и ги пренася обратно до черния дроб за преработване. По този начин организмът се изчиства от излишното количество общ холестерол. Колкото  “добрият” холестерол е повече, толкова рискът от мастни стеснения и запушвания на кръвоносните съдове е по-нисък.

“Лошият” холестерол помага на циркулиращите в кръвта мазнини да се отложат по-лесно в стените на съдовете и да образуват плаки (мастни отлагания). Хранителният прием на много наситени мазнини и ограниченият внос на влакнини с храната водят до повишаване на общия и “лош” холестерол.

Повишеният холестерол в кръвта е рисков фактор за развитието на атеросклероза, която е в основата на двете най-значими хронични незаразни заболявания – исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдова болест.

         Въглехидратите са главен доставчик на енергия, необходима за извършване на всички жизнени процеси в организма.  Те осигуряват  55 до 75% от енергийните нужди на организма. Богати на въглехидрати храни са: хлябът и тестените изделия, картофите, ориза, сладкишите, плодовете, зеленчуците, зърнените храни, медът. При прекомерен прием на въглехидрати с храната, излишните количества се превръщат в  мазнини.

         Въглехидратите биват:

n монозахариди (прости захари) – глюкоза, фруктоза и галактоза;

n олигозахариди – захароза, лактоза, малтоза;

n полизахариди – скорбяла, гликоген, влакнини.  

Един от най-важните елементи на здравословното хранене е приемът на влакнини, въпреки че нямат хранителна и енергийна стойност. Към тях се отнасят целулозата, хемицелулозата и пектинът. Те увеличават обема на храната и усещането за ситост след нахранване; оказват влияние върху смилането, резорбцията и обмяната на хранителните вещества; имат нормализиращо влияние върху чревната флора; намаляват нивото на холестерола. Недостатъчната употреба на влакнини е причина за увеличаване на риска от редица заболявания – затлъстяване, атеросклероза, сърдечносъдови болести, захарен диабет, рак на дебелото черво и др.

Витамините са химични съединения с голямо значение за организма. Те са необходими за нормалното протичане на всички биохимични реакции, за усвояването на другите хранителни вещества, за растежа и възстановяването на клетките и тъканите. Витамините повишават имунобиологичната реактивност и устойчивостта на организма спрямо неблагоприятните фактори на средата. При продължителен недостатъчен внос на витамини с храната настъпват болестни състояния, известни като хиповитаминози.

Витамините се делят на мастноразтворими (А, Д, Е, К) и водно разтворими (В1, В2, В3, В6, В12, РР, С, Р, Н и др), и се съдържат в следните хранителни продукти:

n витамин А – яйчен жълтък, краве масло и черният дроб на някои морски риби;

n витамин Д – рибено масло, краве масло и хайвер;

n витамин Е – растителни масла и листни зеленчуци;

n витамин К – зеле, домати, варива;

n витамини от група В - месо, черен дроб, бирена мая, мляко и млечни продукти, пълнозърнест хляб, риба и други;

n витамин С – цитрусови плодове, шипки, червени чушки, боровинки;

n витамин РР – зърнени храни, овесени ядки и варива;

n витамин Н – бирена мая, черен дроб и яйчен жълтък.

Минералните вещества участват в: изграждането на костната тъкан и зъбите, поддържането на нормалния солеви състав на кръвта,  дейността на жлезите с вътрешна секреция,  регулацията на жизнено важни процеси в организма. Минералните вещества се делят на макро- и микроелементи. Към първите се отнасят калция, фосфора, калия, натрия, магнезия, хлора и сярата, а към вторите – желязото, цинка, медта, йода, флуора, мангана, хрома, селена и др. Минералните вещества се съдържат в следните хранителни продукти:

n  калций - мляко и млечни продукти, соя и листни зеленчуци;

n  фосфор и сяра – мляко, месо и яйца;

n  калий и магнезий – зеленчуци и ядкови плодове.

n  йод - морски продукти и йодирана сол;

n  желязо –  месо, черен дроб, листни зеленчуци;

n  цинкът и селенът – морски продукти, риба, месо и др.

За да бъде здравословно храненето на човека, то трябва да отговаря на следните изисквания:

n да задоволява нуждите на организма от енергия и хранителни вещества;

n да е балансирано по отношение на приема на белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерални вещества, съобразно физиологичните нужди на организма;

n да създава чувство за ситост чрез приемане на разнообразна храна и в оптимално количество;

n храната да бъде правилно разпределена по енергийна стойност, количествен и качествен състав на отделните приеми в точно определено време.

Съвременните препоръки за здравословно хранене са:

§  консумация на хранителни продукти с по-ниско съдържание на животински мазнини - риба, пилешко (без кожата) и телешко месо, обезмаслени и с ниска масленост млека и млечни  изделия;

n употреба на повече пресни плодове и зеленчуци,  за предпочитане сурови и необелени;

n консумация на пълнозърнести храни, в това число тъмни видове  хляб;

n  ограничаване на готварската сол (до 5 – 6 грама дневно);

 

ОБУЧЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

 

Тема: Защо човек се храни

Цел: Осъзнаване на необходимостта от хранене

Дейности:

n Въвеждащо в темата упражнения: децата са прави и наредени в кръг; подават си топка, като всеки, който я получи казва какво най-много обича да яде.

n  Мозъчна атака “Защо човек се храни?”: водещия записва всички предложения на децата и накрая ги обобщава ( напр. Храним се : за да живем, за да пораснем, за да бъдем здравии и др.).

 

Какво би станало, ако човек продължително време не се храни?

Въпроси: Кое е това нещо от днешните занимания, което сте запомнили и бихте го споделили със своите родители? (задава се в края на всяко занимание по темите от отделните модули)

 

Тема: Количество на приеманата храна

Цел: Създаване на навици за прием на умерено количество храна и бавно хранене

Дейности:

n Групова работа: учениците се разделят на три групи и участниците от всяка група в рамките на 10 минути пишат на постер своето мнение по предварително зададените въпроси:

Какво може да се случи на човек, ако консумира големи  количества храна?

Какво може да се случи на човек, ако не се храни достатъчно?

Какво може да се случи на човек, ако не преяжда и се храни редовно?

 

Табло (Приложение 1): Злоядо дете седи пред маса, отрупана с храна.

Табло (Приложение 2): Част от храната е изядена и детето доволно става от масата.

Табло (Приложение 3): Всичката храна е изядена, детето е с подут корем и с болезнено изражение на лицето.

Децата се разделят на три групи и им се дава по едно от таблата. Децата от всяка група трябва да разкажат какво виждат на  съответната картина, като накрая с помощта на обучителя избират правилното поведение. 

Въпроси:

Кога трябва да спрем да се храним?

Защо човек трябва да става от масата леко гладен?

n Опит: "Колко бързо да ядем?"

Обучителят раздава на децата по едно морковче (бисквита, солета или плод /зеленчук според сезона) и ги подканя да го изядат. Условието е всяко дете да стане право, след като изяде морковчето. Обучителят наблюдава кое  дете ще го изяде първо и кое - последно. Питаме тези деца “Вкусни ли бяха морковчетата?”.

Дискусия:

Кога се усеща повече вкусът на храната, когато ядем бързо или бавно?

Кое е за предпочитане: да се яде бързо или бавно?

Обяснение: Всяка хапка трябва да се сдъвква докато стане на каша (около 30 пъти), за да се улесни работата на стомаха.

n Упражнение за раздвижване: децата са прави и наредени в кръг; Обучителят казва различни признаци и съответните действия, които трябва да извършат притежателите им. Пример: "Всички, които си мият ръцете преди хранене, да плеснат с ръце!"

Признаци: обича да похапва шоколад, обича ябълки, закусва сутрин,  обича да яде месо,  мие зъбите след като се нахрани, обича моркови, обича сирене  и т. н.

Действия: да плеснат с ръце, да си пипнат носа, да си опънат ушите, да се завъртят в кръг, да отидат в средата на кръга, да клекнат, да свирнат с уста, да кажат "мяу", да застанат на един крак, да прегърнат човека до тях, да се преместят с един стол надясно и т. н.

 

Тема: Здравословност на тъмните видове хляб

Цел: Получаване на знания за тъмните  видове хляб

Дейности:

n Упражнение за раздвижване “Броене”:

Всички деца са прави и наредени в кръг; започва броене от едно до десет; децата, на които се паднат числата 3, 5 и 9 пляскат с ръце. Детето, което сбърка - кляка три пъти. Целта на упражнението е скоростта на броенето непрекъснато да нараства.

n   Групова работа и дискусия

Формират се две групи според това какъв хляб (бял или тъмен) предпочитат да консумират участниците. Всяка група обяснява причините за избора си.

Задават се следните въпроси:

 Какъв хляб ядете вкъщи - бял или тъмен?

Има ли някой от вас, който обича тъмен хляб?

А кой предпочита белия хляб?

Защо ти харесва тъмния хляб?

Защо ти харесва белия хляб?

Защо обичаш и тъмен, и бял хляб?

n Опит: учениците опитват тъмен хляб и споделят дали им е харесал.

n Демонстрация: учениците разглеждат и пипат зърна, трици и брашно. След това се запознават с устройството и строежа на зърното, както и с това какво представлява тъмният хляб и защо е по-здравословен от белия.

n Презентация: водещият запознава учениците с устройството и строежа на зърното, както и с това какво представлява тъмния хляб и защо е по-здравословен от белия. 

Обяснение: Хлябът е един от основните елементи на храненето. Той се приготвя от различни зърнени култури – пшеница, ръж, царевица.

 Необработеното зърно е изградено от три слоя: обвивка (трици), зародиш и ендосперм (най-голямата част от зърното). То съдържа: около 70% въглехидрати (скорбяла и влакнини),  10 –12% белтъчини, малко мазнини (фосфолипиди и ненаситени мастни киселини, които са с висока биологична стойност), витамини Е, Р и В и минерални вещества (фосфор, калий, магнезий, желязо, цинк).

Съществуват два основни вида хляб:

? Тъмен -  брашното за производството му се получава чрез смилане на цялото зърно или чрез премахване само на зародиша и запазване на триците. По този начин се запазват ценните вещества в обвивката (влакнини) и зародиша (белтъчини, мазнини, витамини и минерали);

? Бял - приготвя се от рафинирано брашно, получено след отстраняване на външната обвивка и зародишът на зърното. Поради това белият хляб съдържа предимно скорбяла и в незначителни количества  полезните  съставки на обвивката и зародиша.

Доказано е, че тъмните видове хляб са по-полезни от белите. Те нормализират нивото на холестерола в кръвта; понижават повишената кръвна захар; улесняват храносмилането; препоръчват се за профилактика на раковите заболявания на храносмилателния тракт, високото кръвно налягане, затлъстяването и диабета.

Въпрос: Кой ще поиска от родителите си да му купуват за вкъщи тъмен хляб?

 

Тема: Мазнини

Цел: Получаване на знания за храните  с по-ниско съдържание на мазнини

Дейности:

n Упражнение за раздвижване: “Въртележка” – децата са прави и наредени в кръг; хванати за ръце без да се пускат те изпълняват следните команди на водещия: “въртележка наляво” – тичат наляво,  “въртележка надясно” – тичат надясно, “конче” - тропат с крачета, “пеперудка” - подскачат, “гъбка” - клякат, “вятър” - движение на ръцете нагоре и надолу, “щъркел” – заставане на един крак и т.н. Упражнението завършва с “буря” – всички се пускат и се въртят докато водещия обяви края на играта.

n Мозъчна атака “Храни с различно съдържание на мазнини”

 На децата се раздават цветни листчета и се разделят на две групи в зависимост от цвета. С помощта на обучителят едната група обсъжда храните с високо съдържание на мазнини, а другата –  с ниско съдържание.   

 Храни, богати на мазнини – колбаси, масло, олио, свинска мас, тлъсто месо, сланина, пържени картофи, чипс, майонеза, ядки, високомаслени млека и млечни продукти, сладкиши, шоколад, сладолед, пица, хамбургер, хот дог и др.

Храни, бедни на мазнини – плодове, зеленчуци, риба, пилешко и пуешко меса (без кожата),  фасул, леща, грах, царевица, ориз, обезмаслено мляко и др.       

Презентация: Педагогът предоставя информация за: значението на мазнините за правилното развитие на човешкия организъм (снабдяват го с мастни киселини, необходими за растежа, доставят енергия, изграждат клетъчните мембрани, участват в изграждането на някои хормони – надбъбречни, полови и т.н.).

Болестите свързани с прекомерната употреба на мазнини – затлъстяване, атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания, някои видове рак и др.

 

Тема: Плодове,зеленчуци, захар и сладкиши

Цел: Повишаване на знанията на учениците относно здравословността на плодовете и зеленчуците

Дейности:

n Упражнение за раздвижване "Плодова салата"

Всички деца са седнали на столчета в кръг, а едно от тях (наречен готвач)  стои в центъра му. Всяко дете назовава по един плод. “Готвачът” казва: "Правя, правя плодова салата от ..."  и изброява няколко плода. Всички деца, които са чули избрания от тях плод, стават и започват да се движат из стаята. Когато детето – “готвач” каже “…и сметана", сяда на един от столовете, а останалите деца търсят свободен стол да седнат. Детето, което не е успяло да си намери място, започва да прави "плодова салата".

Забележка: задължително условие в играта е броят на столчетата да е равен на този на децата.

n Мозъчна атака “Сладки храни”

n Опит: Обучителят раздава на всяко дете по парче шоколад и ги подканя  да го  изядат.

Въпроси:

Обичате ли шоколад?

Хареса ли ви шоколада?

Какво ви хареса в него? (Обучителят обобщава отговорите).

Дискусия: Кои други храни са сладки? (ако децата не посочат плодове, Обучителят ги насочва към тях)

По какво се различават плодовете от сладките неща?

Могат ли плодовете да заместят шоколада и сладкишите? Как е по-добре да се консумират плодовете и зеленчуците – в прясно състояние или след топлинна обработка?

Информация за педагога:

Сладките и захарните изделия не ни доставят витамини, минерали и други полезни вещества, както плодовете и зеленчуците. Прекалената употреба на захар води до затлъстяване, увеличаване на риска от сърдечно-съдови заболявания и увреждане на зъбите. Липсата на витамини води до забавяне на растежа на децата и до по-честото им боледуване. Плодовете и зеленчуците са по-полезни като се консумират сурови и не обелени (когато това е възможно, но винаги предварително добре измити). Топлинната обработка на плодовете и зеленчуците унищожава повечето витамини, тъй като при варенето голяма част от тях преминават във водата(варенето може да се замени с готвене на пара).

Опит:  Педагога задава въпросите:

Усещате ли  още вкуса на шоколада?

Каква е причината за това?

Обяснение: шоколадът и другите сладки неща полепват по зъбите и стават причина за тяхното увреждане.

Какво можем да направим, ако нямаме четка и паста за зъби, за да почистим зъбите си? (да изядем  ябълка, да дъвчем дъвка без захар).

n Опит: на всяко дете се дава парче ябълка.

 

Практическа ситуация:

Групова работарисуване на любим плод и зеленчук.

На децата се раздават листове хартия и флумастри; всяко дете рисува любимия си зеленчук. Децата се разделят на групи, в зависимост от избрания зеленчук.

Въпрос:

Защо нарисувахте този зеленчук?

Децата от съответната група обясняват, като взаимно се допълват, след което  поставят символи на рисунките си, в зависимост от качествата на зеленчуците (напр. вкусно - усмихнато човече; витаминозно - зелено кръгче и т.н.).

Обучителят обобщава: зеленчуците са вкусни и полезни; съдържат витамини; помагат на децата да растат здрави и силни, и да боледуват по-малко.

 

Тема: Мляко и млечни произведения. Сол.

Цел: Осъзнаване на необходимостта от консумиране на мляко и млечни продукти; избягване на допълнително осоляване на ястията.

Дейности:

n Дискусия: на табло са изобразени различни животни - крава, коза, овца, риба, кокошка и др. (Приложение 4); децата трябва да посочат тези животни, които дават мляко.

Групова работа: Обучителят разделя децата на две групи, според това дали обичат мляко (І група) или не (ІІ група).

Задача към групата на децата, които обичат мляко:

Децата от І-та група трябва да обяснят защо обичат мляко. 

Обяснение: млякото е полезно, защото съдържа калций, който изгражда костите и зъбите, и белтъчини, необходими за растежа на детския организъм.

    Педагогът обобщава, че млякото и млечните продукти съдържат калций, който изгражда костите и зъбите и белтъчини, необходими за растежа на детския организъм.

 

Тема: Сол

Цел: Осъзнаване на вредата от прекомерната употреба на сол

n Дейности: на децата се раздава парче сирене, което е много солено.

Дискусия: Педагогът задава въпроси:

Какво е на вкус сиренето?

Какво знаете за солта?

Защо слагаме солницата на масата?

Кога трябва да солим - преди или след като сме опитали яденето?

Когато редовно пресоляваме яденето, какво може да стане с вас?

Групова работа: учениците се разделят на две групи, като всяка от тях трябва да обсъди и напише на постер съвети и предложения за намаляване на прекомерната употреба на сол (напр. като не се соли храната преди да е опитана, като се намали количеството сол при готвене, като се намали консумацията на солени обработени храни, като се консумират повече пресни или замразени зеленчуци, вместо консервирани т. н.)

Информация за водещия:

Солта има изключително важно значение за живота на човека – осъществява много функции в организма, като една от тях е, че задържа водата в клетките.

Дневните нужди от сол на човек са не повече от 5 грама дневно.

Човешкият организъм си набавя сол чрез храната и чрез допълнителното и посоляване.

Повишеният прием на сол може да доведе до увеличаване на кръвното налягане, а то от своя страна да причини редица други заболявания: инсулт, сърдечно-съдови и бъбречни заболявания и др.

Храни съдържащи големи количества сол са: консервирано месо, сирене, сухи супи, бульони, маслини, туршии и кисело зеле, колбаси, пастърма, осолени ядки и др.

 

Настоящото помагало ни е предоставено от екипа на програма "СИНДИ" в РИОКОЗ-Велико Търново, за което сърдечно им благодарим!

 

 

 

 

 


[Назад] [Обратно горе]