Начало » Здравно образование » Имунизационен календар

Имунизационен календар


 

Имунизационен календар на Република България

Навършена възраст

Имунизация

Ваксина

Начин на приложение

През първите 24 часа

Имунизация против хепатит

Рекомбинантна хепатит

мускулно, 0,5 мл

след раждането

тип В (I прием)

В ваксина

 

От 48-ия час след

Имунизация против тубер-

БЦЖ ваксина

вътрекожно, 0,1 мл

раждането

кулоза

 

 

Един месец

Имунизация против хепатит В

Рекомбинантна хепатит

мускулно, 0,5 мл

 

(II прием)

В ваксина

 

Два месеца

Имунизация против полио-

Тривалентна инактивирана

мускулно, 0,5 мл

 

миелит (I прием)

полиомиелитна ваксина (I, II, III тип)

 

 

Имунизация против дифтерия,

Ваксина ДТК

подкожно, 0,5 мл

 

тетанус и коклюш (I прием)

 

 

Три месеца

Имунизация против полио-

Тривалентна инактивирана

мускулно, 0,5 мл

 

миелит (II прием)

полиомиелитна ваксина (I, II, III тип)

 

 

Имунизация против дифтерия,

Ваксина ДТК

подкожно, 0,5 мл

 

тетанус и коклюш (II прием)

 

 

Четири месеца

Имунизация против полио-

Тривалентна инактивирана

мускулно, 0,5 мл

 

миелит (III прием)

полиомиелитна ваксина (I, II, III тип)

 

 

Имунизация против дифтерия,

Ваксина ДТК

подкожно, 0,5 мл

 

тетанус и коклюш (III прием)

 

 

Шест месеца

Имунизация против хепатит

Рекомбинантна хепатит

мускулно, 0,5 мл

 

тип В (III прием)

В ваксина

 

Седем месеца

Проверка за белег след БЦЖ

БЦЖ ваксина

вътрекожно, 0,1 мл

 

имунизацията. На децата без

 

 

 

белег се прави проба Манту

 

 

 

(5 МЕ ППД) и отрицателните

 

 

 

се имунизират

 

 

Тринадесет месеца

Имунизация против морбили,

Триваксина морбили-паротит-

подкожно или

 

паротит и рубеола

рубеола

мускулно, 0,5 мл

Шестнадесет месеца

Първа реимунизация

Тривалентна инактивирана

мускулно, 0,5 мл

 

против полиомиелит

полиомиелитна ваксина

 

 

(IV прием)

(I, II и III тип)

 

До 24-ия месец

Първа реимунизация против

Ваксина ДТК

подкожно, 0,5 мл

(не по-рано от една

дифтерия, тетанус и коклюш

 

 

година след III прием)

 

 

 

6 години

Втора реимунизация

Комбинирана ваксина

мускулно, 0,5 мл

 

против полиомиелит

против дифтерия, тетанус,

 

 

(V прием)

коклюш (безклетъчна ком-

 

 

Втора реимунизация

понента) и полиомиелит

 

 

против дифтерия,

(инактивирана)

 

 

тетанус и коклюш

 

 

7 години

Реимунизация против

БЦЖ ваксина

вътрекожно, 0,1 мл

 

туберкулоза (след отрицателна проба Манту)

 

 

Единадесет години

Реимунизация против тубер-

БЦЖ ваксина

вътрекожно, 0,1 мл

 

кулоза (след отрицателна

 

 

 

проба Манту)

 

 

Дванадесет години

Реимунизация против морбили,

Триваксина морбили-паротит-

подкожно или

 

паротит и рубеола

рубеола

мускулно, 0,5 мл

 

Реимунизация против тетанус

ТД ваксина

мускулно, 0,5 мл

 

и дифтерия

 

 

Седемнадесет години

Реимунизация против тетанус

ТД ваксина

мускулно, 0,5 мл

 

и дифтерия

 

 

 

Реимунизация против тубер-

БЦЖ ваксина

вътрекожно, 0,1 мл

 

кулоза (след отрицателна проба Манту)

 

 

От 25-ата година през

Реимунизация против тетанус

ТД ваксина

мускулно, 0,5 мл

10 години

и дифтерия

 

 

 

 

 

 

 

 Условия и ред за извършване на препоръчителни имунизации

 

I. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., в сила от 10.10.2006 г.) Имунизация срещу полиомиелит с инактивирана ваксина се препоръчва за лица, извън посочените в приложение № 1, при заминаване за страни, в които съществува повишен риск от заразяване с полиомиелит.

 

II. Имунизация срещу морбили, паротит и рубеола с комбинирана ваксина морбили-паротит-рубеола се препоръчва за лицата, родени преди 1991 г.

 

III. Имунизация срещу рубеола се препоръчва за всички непреболедували от рубеола и неимунизирани съгласно имунизационния календар подрастващи момичета, девойки и жени в детеродна възраст.

При несигурност относно имунния статус се препоръчва имунизация без изследване, като трябва да се избягва забременяване в последващите два-три месеца.

 

IV. Имунизация срещу вирусен хепатит тип Б

Препоръчва се за:

1. Лицата, родени преди 1992 г.

2. Медицинските и немедицинските специалисти, вкл. обслужващия персонал в лечебните и здравните заведения, студентите по медицина и стоматология от висшите медицински училища и колежите, които са отрицателни за повърхностния антиген на хепатит В вируса и нямат лабораторно потвърдени данни за естествено придобит или постваксинален имунитет към хепатит В, по реда на Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа (ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

3. Носители на HIV.

4. Пациенти на хемодиализа и такива, които подлежат на чести трансфузии на кръв и кръвни продукти и на органна трансплантация.

5. Пациенти с хронични чернодробни заболявания, независимо от етиологията, включително носители на вируса на хепатит тип С.

6. Служители в армията и полицията.

7. Лица, употребяващи инжекционни наркотици.

8. Хомосексуалисти, лица с повишен риск във връзка със сексуалното им поведение, в това число лица, преболедували от друго полово-предавано заболяване.

9. Контактни в семействата и сексуални партньори на носители на повърхностния антиген на вируса на хепатит В, на болни и на преболедували от хепатит тип В.

10. Лица, заминаващи за страни с висока заболяемост от хепатит В.

 

V. Имунизация срещу бяс се препоръчва за лица, извън посочените в чл. 22, при заминаване за страни, които са ендемични за бяс.

 

VI. Имунизация срещу коремен тиф се препоръчва за лица, извън посочените в чл. 22, при заминаване за страни, които са ендемични за коремен тиф.

 

VII. Имунизация срещу жълта треска

1. Препоръчва се за възрастни и деца над 6-месечна възраст, заминаващи за ендемични или заразени зони.

2. Имунизацията се извършва в определени със заповед на министъра на здравеопазването имунизационни кабинети.

3. Заведенията по предходната точка издават международно свидетелство за имунизация срещу жълта треска съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол в Република България. Срокът на валидност на международното свидетелство за имунизация срещу жълта треска е 10 години, считано от 10-ия ден след имунизацията.

 

VIII. Имунизация срещу вирусен хепатит тип А

Препоръчва се за:

1. Възрастни и деца над 2-годишна възраст.

2. Пациенти с хронични чернодробни заболявания, независимо от етиологията, включително носители на вируса на хепатит С, при които евентуална инфекция с вируса на хепатит А може да протече тежко.

 

3. Лица, подложени на чести трансфузии на кръв и кръвни продукти.

4. Лица, употребяващи инжекционни наркотици.

5. Хомосексуалисти.

6. Лица, заминаващи за страни с висока заболяемост от хепатит тип А и лоши санитарно-хигиенни условия, особено при престой над три месеца.

7. Лица с повишен риск от заразяване, свързан с определени професии:

7.1. персонал на лаборатории, работещи директно с хепатит А вирус;

7.2. персонал и пациенти на лечебни заведения и социални домове за умствено изоставащи лица;

7.3. работещите в службите по чистотата, които директно обработват отпадъците.

8. Работещи в системата на общественото хранене.

9. Ограничаване на епидемични взривове.

 

IХ. Имунизация срещу заболявания, причинявани от Хемофилус инфлуенце тип В (менингити, септицемия, епиглотит и др.)

Препоръчва се за:

1. Всички деца на възраст от 2 месеца до 5 години.

2. Лица, при които съществува повишен риск от инвазивна инфекция, независимо от възрастта им:

2.1. носители на НIV и болни с клинично проявена НIV инфекция.

2.2. пациенти с имунодефицитни заболявания и такива, които са подложени на химиотерапия поради злокачествено заболяване.

2.3. лица с функционална или анатомична аспления, включително със сърповидноклетъчна анемия; когато предстои планова спленектомия, имунизацията следва да се направи най-малко 14 дни преди операцията.

 

Х. Имунизация срещу пневмококови инфекции с поливалентна полизахаридна пневмококова ваксина

Препоръчва се за:

1. Деца над 2 години.

2. Всички лица, навършили 65 години.

3. Лица с повишен риск от пневмококова инфекция, обусловен от наличието на хронични заболявания: сърдечно-съдови, белодробни, обменни заболявания, особено диабет, алкохолизъм и чернодробна цироза.

4. Лица с хронично изтичане на ликвор поради вродени дефекти, черепни травми или неврохирургични манипулации.

5. Лица с функционална или анатомична аспления, включително със сърповидноклетъчна анемия. Когато предстои планова спленектомия, имунизацията следва да се направи най-малко 14 дни (за предпочитане 4 до 6 седмици) преди операцията.

6. Лица с понижена имунна реактивност, което е непосредствена причина за повишен риск от тежка пневмококова инфекция: болест на Ходжкин, лимфома, левкемия, мултиплена миелома, хронична бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром, органна трансплантация, имуносупресия, причинена от друго заболяване или специфична терапия, включително с кортикостероиди.

7. Носители на НIV и болни с клинично проявена НIV инфекция.

 

ХI. Имунизация срещу грип

Препоръчва се за:

1. Всички лица, навършили 65 години.

2. Всички възрастни и деца над 6-месечна възраст, страдащи от следните заболявания:

2.1. хронични белодробни заболявания, вкл. астма;

2.2. хронични заболявания на сърдечно-съдовата система;

2.3. метаболитни заболявания, особено диабет;

2.4. хронична бъбречна недостатъчност и болни на хемодиализа;

2.5. вродена и придобита имуносупресия, включително медикаментозна; носители на НIV и болни с клинично проявена НIV инфекция;

2.6. хемоглобинопатии;

2.7. органна трансплантация.

3. Лица, живеещи в организирани колективи (домове за медико-социални грижи, военни поделения, общежития и др.).

4. Лица, при които има повишен риск от заразяване във връзка с професията им (транспортни работници, служители в армията и полицията, медицински персонал и др.).

5. Всички, които са в контакт с лица, изложени на повишен риск от усложнения след заболяване от грип:

5.1. членове на семейството, вкл. деца;

5.2. персонал на лечебни, здравни и социални заведения.

Препоръчва се имунизациите срещу грип да се извършват ежегодно през есента преди началото на епидемичния сезон.

 

ХII. Имунизация срещу менингококови инфекции с полизахаридна ваксина срещу серогрупите А и С се препоръчва за възрастни и деца над 2 години

1. Лица, заминаващи за следните региони:

1.1. в страни, намиращи се в т. нар. "менингитен пояс" в Африка;

1.2. в страни, за които има данни за настояща или предишна епидемична активност, вкл. такива извън менингитния пояс;

1.3. в Мека, Саудитска Арабия, по време на годишното поклонничество; заминаващите трябва да притежават свидетелство за имунизация срещу менингококов менингит, издадено преди не повече от 3 години и не по-малко от 10 дни преди пристигането в Саудитска Арабия;

1.4. студенти, на които предстои обучение в страни, в които има изискване за имунизация с менингококова ваксина.

2. Лица, предразположени към тежки инвазивни инфекции: с функционална или анатомична аспления, с имунодефицитни състояния, вкл. носители на НIV и болни с клинично проявена НIV инфекция.

3. При възникване на епидемични взривове, причинени от менингококи от серогрупа А или С.

Като правило полизахаридната менингококова ваксина не се прилага при деца под 24-месечна възраст. При пътуване в ендемични райони е възможно да се имунизират и деца, навършили 18 месеца, а при възникване на епидемична ситуация, свързана с менингококи от група А - и деца, навършили 3 месеца.

Медицински противопоказания за имунизациите, включени в Имунизационния календар на Република България

 I. Общи противопоказания

1. Остри инфекциозни заболявания, включително в периода на реконвалесценция.

2. Фебрилни състояния.

3. Активна форма на туберкулоза.

4. Декомпенсиран сърдечен порок.

5. Диабет, тиреотоксикоза и надбъбречна недостатъчност в стадий на декомпенсация.

6. Остри възпалителни заболявания на централната нервна система (менингити, енцефалити, менингоенцефалити) - имунизациите на преболедувалите лица се отлагат за срок от една година след оздравяването.

7. Хронични активни хепатити и чернодробна цироза - имунизации се прилагат след влизане в клинична и биохимична ремисия и след консултация с профилиран специалист. По изключение, в стадий на обостряне на чернодробното заболяване може да се приложи полиомиелитна ваксина, но след консултация със специалист хепатолог.

8. Остри гломерулонефрити - имунизациите се отлагат до 6-ия месец след оздравяването.

9. Нефротичен синдром - имунизациите се отлагат до спиране на кортикостероидното лечение.

10. Автоимунни заболявания - имунизации се прилагат след влизане в ремисия и след консултация с профилиран специалист.

11. Алергия:

11.1. не е противопоказание за имунизация пряката фамилна обремененост за алергия (родители, други деца в семейството) - имунизациите се извършват под защита на противоалергични средства;

11.2. не е противопоказание за имунизация атопичният дерматит - имунизациите се извършват по време на клинична ремисия и под защита на противоалергични средства;

11.3. противопоказание за имунизация са анамнестични данни за шок, едем на Квинке и други тежки алергични реакции спрямо съдържащи се във ваксините алергени, като:

11.3.1. животински белтъци, напр. яйчен белтък за ваксините, произведени на кокоши ембриони или на кокоши ембрионални клетъчни култури (грипна, морбилна, паротитна, жълта треска); това противопоказание не се отнася за ваксини, получени на клетъчни култури от човешки диплоидни клетки;

11.3.2. антибиотици, които се съдържат в минимални количества (следи) в някои ваксини, напр. неомицин в комбинираната ваксина морбили-паротит-рубеола; алергични прояви от рода на контактния дерматит като израз на забавена свръхчувствителност към неомицин не са противопоказание за имунизация; алергични реакции, свързани с пеницилин или негови производни, не са противопоказание, тъй като такива антибиотици не се съдържат в съвременните ваксини.

 

 

II. Противопоказания при живите ваксини

1. Имунодефицитни състояния

Като правило, лицата с тежък имунен дефицит не се имунизират с живи ваксини (вирусни или бактериални). Инактивираните ваксини, токсоидите и имуноглобулините не са противопоказани.

1.1. Вродени:

1.1.1. първични В-клетъчни синдроми: агамаглобулинемия на Bruton, IgA-дефицит, транзиторна хипогамаглобулинемия, IgG-дефицит;

1.1.2. първични Т-клетъчни синдроми: Т-клетъчно рецепторна болест, De George syndrome, Hyper IgM;

1.1.3. комбиниран имунен дефицит;

1.1.4. комплементарен дефицит.

1.2. Придобити:

1.2.1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., в сила от 10.10.2006 г.) симптоматична форма на HIV инфекция - противопоказана е само имунизацията против туберкулоза; прилагането на инактивирани ваксини - ДТК, ДТ, ТД, Хепатит В, Хемофилус инфлуенце тип В, грипна и пневмококова, както и на живата комбинирана ваксина морбили-паротит-рубеола не е противопоказано (в последния случай се има предвид тежкото протичане на естествената морбилна инфекция);

1.2.2. безсимптомна HIV инфекция - няма противопоказания за имунизация с живи ваксини;

1.2.3. болни със системни и солидни злокачествени заболявания, подложени на имуносупресивно лечение - при ремисия и най-малко 6 месеца след преустановяване на лечението пациентите нямат противопоказания за всякакъв вид имунизация, с изключение на имунизацията срещу морбили, паротит и рубеола, която се провежда не по-рано от 24 месеца след спиране на лечението;

1.2.4. трансплантирани пациенти (костномозъчна, бъбречна, чернодробна трансплантация) - при костномозъчна трансплантация прилагането на живата триваксина морбили-паротит-рубеола може да стане най-рано 24 месеца след трансплантацията, а на инактивираните ваксини - ДТК, ДТ, ТД, Хепатит В, Хемофилус инфлуенце тип В, грипна и пневмококова - най-рано 12 месеца след провеждане на трансплантацията; при пациенти с костно-мозъчна трансплантация, както и при техните контактни в семейството се прилага инактивирана полиомиелитна ваксина.

В случаите, когато е планирана операция за органна трансплантация, е необходимо най-малко един месец преди операцията да бъдат завършени имунизациите с живи ваксини. След трансплантацията няма противопоказания за прилагане на инактивирани ваксини. Препоръчва се ежегодна имунизация с грипна ваксина:

1.2.5. болни с незлокачествени хематологични заболявания, провеждащи имуносупресивно лечение (автоимунни анемии, тромбоцитопении, левкопении) - имунизациите се провеждат след прекъсване на лечението и настъпване на ремисия след консултация с профилиран специалист;

1.2.6. болни с аспления (спленектомирани; със заболявания, които водят до функционална аспления, напр. сърповидноклетъчна анемия, или с конгенитална аспления) - поради съществуващия висок риск се препоръчва да се имунизират с ваксини против инфекции, причинявани от пневмококи, менингококи, хемофилус инфлуенце тип В и ежегодно с грипна ваксина.

При всички случаи на краткотрайно прилагане (по-малко от 2 седмици) на системна кортикостероидна терапия в ниски до умерени дози, както и при местното им приложение (вкл. вътреставно) няма противопоказания за имунизация с живи ваксини.

1.3. Коагулопатии, напр. хемофилия - всички имунизации са разрешени непосредствено след заместителна терапия с антихемофилен глобулин.

1.4. Болест на Хенох-Шьонлайн - по отношение на имунизацията с триваксината морбили-паротит-рубеола е необходима клинична преценка за възможността пациентите да се имунизират съобразно биологичната активност.

2. Бременност

Като правило на бременни или жени, които очакват бременност до три месеца, не се прилагат живи атенюирани вирусни ваксини поради теоретичен риск за плода; в тези случаи се препоръчват съответните инактивирани ваксини.

2.1. При реален риск от заболяване на бременната жена от полиомиелит или жълта треска имунизацията не е противопоказана.

2.2. Децата на бременни жени могат да бъдат имунизирани с жива морбилна, рубеолна, паротитна и полиомиелитна ваксина, тъй като не съществува риск от предаване на ваксиналните вируси на околните лица при първите три ваксини, а при полиомиелитната ваксина предаването на ваксиналния вирус не е свързано с риск за плода.

2.3. Приложението на инактивирани ваксини и токсоиди, както и пасивната имунизация с имуноглобулин по време на бременността не носят риск за плода.

 

III. Специфични противопоказания при имунизация с ДТК (за коклюшната компонента)

1. Необичайни реакции след предшестваща доза ДТК ваксина:

Предвид честотата на фебрилни реакции след имунизация с ДТК, препоръчва се профилактично приложение на антипиретик в момента на имунизацията, на 4-ия и на 8-ия час след имунизацията.

1.1. Необичайни реакции в първите 48 часа:

1.1.1. повишаване на температурата над 39,5 °С (аксиларна), без да е установена друга причина за повишена телесна температура;

1.1.2. колапс или шоково състояние (хипотония и хипореактивност);

1.1.3. непрекъснат, неповлияващ се плач за повече от три часа.

1.2. Енцефалопатия в първите 7 дни (гърчови състояния, промени в съзнанието, огнищни неврологични прояви), без да има друга причина.

2. Неврологични увреждания:

2.1. Епилепсия.

 

2.2. Детска церебрална парализа.

3. Не са противопоказания:

3.1. Местна реакция при предходно прилагане на ваксината.

3.2. Повишаване на температурата до 39,5 °С (аксиларна) при предходно прилагане на ваксината.

3.3. Алергия в личната или фамилната анамнеза с изключение на възникнал след предходно прилагане на ваксината епизод на бронхиална обструкция.

3.4. Прекарани менингити със или без остатъчни явления.

 

IV. Противопоказания при имунизации на новородени деца

1. Остри инфекциозни заболявания.

2. Фебрилни състояния.

3. Гърчов синдром.

4. Исхемични, хеморагични, възпалителни и травматични увреждания на централната нервна система.

5. Проведени кръвопреливания.

6. Недоносеност:

6.1. недоносени деца с клинични и параклинични симптоми за интравентрикуларен кръвоизлив не се имунизират до 6-месечна възраст;

6.2. здравите недоносени деца се имунизират след навършена коригирана двумесечна възраст, т.е. два месеца след определения термин за раждане (напр. при термин за раждане 20.IХ.1992 г. и раждане на 20.VII.1992 г., детето може да се имунизира след 20.ХI.1992 г.);

6.3. деца с много висок риск (родени с тегло под 1500 грама) се отлагат от имунизации до навършване на 6-месечна коригирана възраст; при тези деца не се провежда имунизация срещу коклюш;

6.4. недоносени деца с клиника на неонатален сепсис не се имунизират до 6-месечна възраст;

6.5. недоносени деца с клиника на бронхопулмонална дисплазия не се имунизират с ДТК преди навършване на едногодишна възраст; тези деца могат да бъдат имунизирани с другите ваксини, изисквани през първата година след раждането, след предварителна консултация с неонатолог.

Времето за провеждане на имунизации при децата по т. 3, 4 и 5 се определя след консултация с педиатър от специализирана практика. Когато се касае за отлагане на имунизациите за срок до 6 месеца, отлагането се извършва по реда на чл. 20, ал. 2. Отлагането на имунизациите за срок над 6 месеца се извършва по реда на чл. 20, ал. 3, като в областната комисия освен педиатър се включва и неонатолог.

 

 


[Назад] [Обратно горе]